|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Венчавай, попе, недовенчавай
За Райна дошли гледници,
чак от тревненските колиби.
Райна го много не рачи,
не рачи Райна, все плаче.
Мама на Райна думаше.
- Вземи го, Райне, вземи го,
че те са хора богати.
Райна на мама думаше.
- Не ща го, мамо, не ща го,
че му е къщата в гората,
в гората на планината...
А пък мама й думаше:
- Тя му й къщата в гората,
в гората на планината;
портите са му дъсчени,
ключалките са му железни.
Докат си Райна придумат,
кило бонбони изяла.
Като са сватба вдигнали,
в черкови, като отишли,
отишли да ги венчаят;
де се е чудо видяло,
булка под було да дума,
както ми Райна продума:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, недовенчавай,
аз коня няма да водя!
Буря, Севлиевско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|