* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Пустата Райна Кънюва,
тя е мома хубава,
пусти ергени скорчени,
скорчени, все фабричени.
Те си за Райна ходеха,
ала ги Райна не рачи,
не рачи Райна, връща ги.
Пустия Колю Денюва,
че си за Райна отиде,
а че си Райна придума.
Вдигнали сватба голяма,
ах, че са Райна вземали,
че са я в черква завели,
в черква, на венчаване.
Де се е чудо видяло,
булка под було да дума,
както Райна продума:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, недовенчавай.
Три дни ще Колю да водя
и пак Никола ще взема,
Никола от Бижьовците.
Както си Райна казала,
тъй си е Райна направила.
Ах, че си Райна венчали
и са я у тях завели.
Вечерта, като мръкнало,
Колю на Райна думаше:
- Постилай, Райно, подлагай,
бели дебели дюшеци
и шити бели възглавници.
Райна на Колю думаше:
- Чумата да ти е постеля,
чумата при теб да легне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012