* * *

Песни за социализма и ТКЗС

Паднала е слана есенна
рано, преди Еньов ден,
на втори юли сутринта,
ослани гора зелена
и на гората листата.
Още, майно льо, ослани
жътвари с остри сърпове,
копачи с остри мотики,
орачи с тежки трактори.
Не било слана есенна,
най било хабер тъжовен,
снощи от Москва пристигнал -
че е починал, загинал,
юнака над юнаците,
другаря Георги Димитров.
Голяма е тъга паднала
на българските юнаци,
слънцето спряло, не пече,
водата спряла, не тече,
небето ниско слязло
над ниви непожънати.
Другарят Васил Коларов,
другарят Георги Дамянов,
другарят Васил Мавриков,
тъжно си ръце издигат,
сълзите да си изтрият
и тъжни думи говорят:
- Тъгата ни е голяма,
сълзите ни са безкрайни.
Я чуйте, наши другари,
да вдигнем ръце корави,
житата чакат жътвари,
нивята чакат орачи.
Колкото дружно сеехме,
толкова по-дружно да жънем,
на юнака да се отплатим,
юнака, легендарния,
верен съратник на Ленин,
на Ленин, още на Сталин.
Жътварка пее в полето,
тя пее песен народна,
пее, още говори:
- Майстори кога градили
мостове, още църкви,
здраво в основата вграждали
най-милото си на света.
Другаря Георги Димитров -
него в основа вградили
на тази сграда чудовна,
дето я дълго мечтаха
хиляди млади юнаци,
заедно Ботев и Левски.
Сега я дружно градиме
с нашата братска Русия,
чрез Варшавския договор,
в дългата снага на моста
от Русе, чак до Гюргево.
Юнаци, да се отплатим,
дето са Дунав газили
за нашата мила свобода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012