* * *

Песни за социализма и ТКЗС

Разболя се кака Гана
във текезесето,
па напусна кака Гана
сред бял ден полето
и към село се запъти
да се полекува,
и при доктора отиде
и тъй му хортува:
- Ох, докторе, помогни,
болест страшна ме мори -
от сърцето, главата,
а най-много краката!
Тъй като рече кака Гана,
цяла потрепера
и доктора й повярва
на таз далавера.
Инжекция й удари
да се посъвземе
и почивка той й даде
за по-дълго време:
- Стой си в къщи и седи,
на работа не ходи.
Пиленце си заколи,
масълце си намажи.
И започна кака Гана
да се излежава
и за работата селска
пет пари не дава.
По цял ден лежи на сянка,
под кичеста слива
и когато се събуди,
песен си попява:
- Ох, вятърко, подухни,
та гърбът ми разхлади -
много ми е мараня,
от таз жега ще умра.
Мина лято, мина есен,
зимата настъпи,
дойде време да се плащат
трудодните скъпи.
И тогава кака Гана,
без да губи време,
но не можа тя горката
нищичко да вземе.
- Ох, дали виновна бях,
че така се разболях?
Пусти доктор за беля
болестта ми не позна.
Трябвало да го сменят,
по-добър да назначат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012