* * *

Стар ерген - времето му минало

Иван на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
стори ми място да седна,
до тебе, Радке, да седна,
до твойто дясно коляно,
под твойта хурка писана,
с кавала да си посвиря.
Радка на Иван думаше:
- Байно ле, бате Иване,
мястото ти е готово
до мене, бате, да седнеш,
под мойта хурка писана,
ала ти време минало.
Иван на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
не гледай, Радке, времето,
най гледай, Радке, имането,
кемери пълни с жълтици,
кошари, Радке, с козици.
Радка на Иван говореше:
- Байно ле, бате Иване,
колко ти струва имане,
при мойта младост хубава,
кат ти е време минало,
кат на стар бивол кирия,
кат на стар кон кушия!
Мухъл ти яло жълтици,
златото, още среброто,
вълци ти яли говеда,
орли ти драли козите,
кат ти е време минало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011