* * *

Стар ерген - времето му минало

Бонке ле! / - У Загоре съм вечерял,
бърже съм бързал да дойда,
на ваша добра седенкя,
до тебе, Бонке, да седна,
до твои поли шарени
и до пошити чорапе.
Скокнала Бонка, бегала,
та на Йовану говори:
- Йоване, Йован делийо,
я тебе ли кю да взема?!
Че ти е заман минало,
като на коне вършитба,
брези биволе кирия,
мали волове оране!
Йован на Бонка говори:
- Бонке ле, шегобийке ле,
уцани кю се говедар,
говеда кю да изкарам,
и при вашите закарам,
доварди кю те, улови,
косата да ти отрежа,
на върви да я усуча,
нозете да си обуя!...
Очите да ти извъртя,
на клечка да ги надена,
на китка да ги затъкна,
че ми се, Бонке, подсмея,
че ми е заман минало;
я кю те, Бонке, направа,
та свето да се клуцува;
я кю те, Бонке, нагласа
на сухо дърво да станеш;
я кю те, Бонке, докарам,
низ масул катран да с...ш,
със сламка да се подпираш,
по надвор да си излазяш,
та да ме видиш, че съм мъж,
че тебе заман не дошло,
а до менека минало!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011