* * *

Спор и клетви между етърви

Роди майка дори до два сина,
до два сина, дори два близнака.
В еднъж ги е майка подоила,
в един повой ги майка повила,
в една люлка майка ги люляла,
в еднъж ги е майка отгледала,
в еднъж ги е майка оглавила,
в еднъж ги майка оженила.
В неделята снахи докараха,
в понеделник сватби преиграя,
во вторнико къщи разделиа,
на дворове вада изкопая,
край вадата г'уни посадиа,
и под них си разбое туриа,
да си такат това бело платно.
Ем си такат, ем се люто кълнат.
Яна вика: - Дано даде Господ,
кога върба бело грозде роди,
тогай и ти рожба да си родиш!
Янка вика: - Дано даде Господ,
колко камен вода к'е си пущи,
толко тизе корени да пущиш!
На свекърва върло дожалело,
та излезла вънка на дворове,
та на снахи дума продумала:
- Ой ве вазе, до две млади снахи,
да ми пукнат, мори, двата сина,
що ги вие, море, поскарахте,
та наприа вада сред дворове,
вада зее като гроб на татко,
а вие към гора да хванете,
черни Юди вие да станете
и за мене двете да питате!...
Какво ги е майка прокълнала,
така ги е клетва, бре, стигнало -
пукнали й, море, двата сина,
останали, море, две вдовици,
та хванали тая честа гора,
та станали до две черни Юди,
все плачели, за нея питали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012