* * *

Спор и клетви между етърви

Шчо е лепо цвеке во пролеке,
полепи се два бракя рогени.
Оба ми се милно милувале;
от ошчо се милно милувале,
от еднъж се оба ожениле.
Доведиле две кучки етърви;
от първе се две разкарале,
големата по-малата кълнит:
- Да би дал Бог, по-мала етърво,
да ми родиш како яребица,
да завъртиш како кукаица!
По-малата големата кълнит:
- Да би дал Бог, голема етърво,
да ми родиш девет момичиня;
от деветте едно останало;
да го растиш и да го порастиш,
да го свършиш и да го омъжиш;
да го пушчиш в църков на венчанье,
да с' изорат змия от олтара,
да г' окъсат мегю църни очи
и без него ти да си останеш!
Обе ми се тийе разделиле,
напраиле куки на далеку,
напушчиле Дунав покрай куки,
посадиле търски по Дунава,
туку обе да не се видеет.
И пак обе ми се досегнъле
и очите си ги изкопале...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012