* * *

Спор и клетви между етърви

Два са братя яко живували,
живували братя, обичали,
с една вода едно лице мили,
с една кърпа едно лице трили,
на една се сабя огледвали.
По-младийо на старийо каже:
- Живей, брайно, да си поживейме,
да живейме, докат сме ергени,
че кога се, братко, ожениме,
доведеме две млади етърви
и они щат две кучки се случат,
та щат нази двама да разделат.
Що го рече, туй се пусто случи -
поживели братя, поживели,
поживели, докат са ергени,
а кога се братя оженили,
довели са две млади етърви
и они се две кучки случили,
та се двама братя разделили,
през двори са прокоп направили,
из прокопа Дунав са превели,
воз Дунава върби насадили,
из върбите дюли промешвали.
Па си седят две млади етърви,
па си седят на равни брегове
и през прокоп люти клетви кълнат.
По-младата старата кълнеше:
- Хвала тебе, по-старице моя,
ега имаш девет мили щерки,
па да дойде ситна сипаница,
и деветте мъртви да изсипе,
от деветте една да остане,
и на нея седемдесет рани.
По-старата младата кълнеше:
- Хвала тебе, по-младице моя,
ега имаш девет мили сина,
и деветте на война да пратиш,
от деветте един да остане
и на него седемдесет рани.
Па да дойдеш на моята вратня,
да поискаш от моето платно,
що предохме, кога се карахме,
що тъкахме, кога се кълнехме,
що белихме, кога се делихме,
да превържеш тия люти рани!
Що го рече, туй се пусто случи -
родила е по-стара етърва,
родила е девет мили черки,
па дойдела ситна сипаница,
и деветте мъртви изсипала,
от деветте една оставила,
и на нея седемдесет рани.
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили сина,
и деветте на война пратила,
от деветте един е останал
и на него седемдесет рани.
Отишла е по-млада етърва,
отишла на по-стара на вратня,
посакала от нейното платно,
що са прели, кога се карали,
що тъкали, кога се кълнали,
що белили, кога се делили,
да превърже тия люти рани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012