* * *

Спор и клетви между етърви

Изгреяли са, изгреяли са две слънца,
не са били две слънца,
лю са били два сина
и двата от една вода миеха,
и двата от една рида се бришеха,
и двата ги от едноч армоса,
и двата от едноч ожени,
оти се мошне милуваха,
да не им хатър остане.
Докараха до две снахи,
до две снахи, до две кучки,
разделиха до два брата,
мегю брати гора разсадиха,
мегю брати вода донесоха,
да не могат да се видат,
не да видат, не да чует.
Голем брата сълзе рони,
сълзе рони, Бога моли:
- Ой, Боже ле, мили Боже!
Я изсъхни тая гора,
да пресушиш тая вода,
да си вида милен брата,
що се ние милуваме,
милуваме, драгуваме!
Бог поможе, та изсъхна тая гора,
Бог поможе, та пресуши тая вода,
та си виде милен брата,
прегърна го, душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012