* * *

Спор и клетви между етърви

Два са братя верно живували,
живували, верно другували.
Със една се вода измивали,
със един се пещемал брисали.
И много бракя спечелили -
у полето ергельета конье,
а планината все сури говеда.
Па си два братя оратели:
- Живуй, братко, да си живуваме,
да живуеме, дорде ергенуеме,
па кога се, братко, ожениме,
ке ни дойдат две млади невести
и они че се сгодат две кучки етърви,
они че ни, братко, разделят.
Дека стоя клетва, та ги слуша?
Живували, дорде ергенували,
па като се бракя оженили,
и двете се кучки догодили,
и двете се върло закарали,
и се бракя разделили.
Сред двори прекоп прекопали,
у прекопу Дунав навърнали,
у Дунава дуньки насадили.
Една перье отонад Бел Дунав,
друга перье отовад Бел Дунав.
По-младата на старата вели:
- Ега родиш до девет синове,
сите да расна и порасна,
сите на война да ойда,
от деветте един да се върне,
и он да е болен, та неволен.
И на него рани куршумлии,
куршумлии рани, сачманлии.
Па да ходиш лекове да тражиш,
да не можеш лекове да найдеш.
Па да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що го ткааме, кога се карахаме,
що белииме, кога се делииме,
да превържеш тия люти рани
и тогай рани да оздравеят!
По-старата на младата вели:
- Ега родиш до девет щерки,
сите да расна, големи да стана,
па да дойде ситна сипаница,
от деветте една да остане,
и ти да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
да превържеш тия люти рани,
и тогай рани да оздравеят!
Какво са се етърви проклели,
всичко е така станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012