* * *

Спор и клетви между етърви

Два са брата верно живували -
сос един се пещемал брисали,
на едно се огледало оглеждали.
По-старио на младио вели:
- Живуй, братко, да си живуеме,
докат си, братко, ергенуеме!
Па кат се, братко, ожениме,
че доведеме две кучки етърви,
они бракя бърже че разделят.
Що е рекло по-старо братенце,
що е рекло, все така станало.
Довели са две кучки етърви,
они са бракя бърже че разделили,
сред дворове прекоп прекопали
и Дунава навърнали.
Тая лошича било!
Една седи отам Дунаф,
една седи отсам Дунаф.
По-старата на младата вели,
къ се карали:
- Големице, по-млада етърво,
ега родиш девет мила сина,
сите девет на война да пратиш,
от деветте един да се върне,
да донесе рани куршумлии,
па да нема сос що да го вържеш,
па да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що го бельехме, кога се дельехме,
що го ткаехме, кога се карахме!
Отговара по-млада етърва:
- Таком Бога, по-стара етърво!
Ега родиш девет мили щерки,
сите девет да ги ожениш,
от деветте ена да се върне
и да донесе дете у пелени,
па да нема у що да го повиеш,
па да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що го бельехме, кога се дельехме,
що го ткаехме, кога се карахме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012