* * *

Спор и клетви между етърви

Два са бракя верно живували,
живували бракя другарували,
с един се пешкир изтивали,
додека са бракя ергенували.
Ка се бракя оженили,
довели са две кучки етърви,
що са се от деца карали.
Двори са преком прекопали
и у преко Дунав навранали,
и покрай Дунав дунки насадили.
Една пере оттаде Дунав,
другата пере оноваде.
По-старата на младата вели:
- Таком Бога, по-млада етърво,
да одимаш девет мили сина,
сите девет на война да изпратиш,
от деветте един да се върне
и он да е с девет-десет люти рани!
Сос това бело платно да ги превързиш,
ка се караме що го ткаме,
ка се делихме що го белихме.
по-младата на старата вели:
- Таком Бога, по-стара етърво,
да одимаш девет мили щерки
и да дойде църна чума,
сите да ги измори,
и от деветте една да остане,
и на нея да са все люти рани.
Да превръжеш нойни люти рани
с това бело платно,
що го ткаме, кога се караме,
що го белихме, кога се делихме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012