* * *

Спор и клетви между етърви

Гледала майка, гледала
до два ми сина левента,
до два ми сиви сокола.
Нали бе майка вдовица,
трудно ги майка гледала,
на хурка и на вретено.
Раснали деца, порасли,
станали веч за женене.
Най после майка решила
да вземе, да ги ожени.
Да дойдат млади невести,
къщата да й подредят.
Цяло е село канила -
от малко дор до голямо,
да знаят, гиди, да помнят,
кога е сватба правила.
Кога се сватба завърши,
живели, що са живели,
двете ми мили етърви,
цяла ми една година.
Най-после са се скарали,
двора на две разделили,
в средата окоп изкопали.
Седнали двете етърви,
люти се клетви кълнали.
А по-малката етърва,
тя на кака си думаше:
- Да даде Господ, како ма,
девет синове да имаш,
всички на война да пратиш,
до един да се не върнат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012