* * *

Спор и клетви между етърви

Два са бракя яко живували,
живували, дружба друговали,
за нищо се бракя не скарали.
Расли, расли, големи порасли,
па се двама бракя оженили.
Довели са две кучки етърви
и веднъг' се бракя разделили.
Парите са със кантар делили,
ливада - със тънки синджири,
нивите - нива със нива.
За нищо се бракя не скарали,
най-подир са се спречкали
за два ми сиви гълъба
и за два коня хранени.
Иван на Стоян говори:
- Брайно Стояне, Стояне,
ако гълъбе разделим,
един за други че гукат.
Ако конете разделим,
един за други че цвилат.
Ти земи, брайно, конете,
а я че вземем гълъбе!
Така се бракя разбрали
и пак не са се карали.
А тия две кучки етърви
сред двори трапи прокопали,
у трапове Дунав навърнали.
Па очели на Дунав да перат,
да си перат това бело платно.
Скарали се за златна пералка,
ем се карат, ем се люто кълнат.
По-старата дума на по-младата:
- Да си родиш девет мили сина,
от деветте един да остане
и он да е с девет люти рани.
По-младата дума на по-старата:
- Да си родиш девет мили черки,
от деветте една да остане
и она да е слепа и нема,
да я гледаш и да й се радваш.
Чудели се бракя и дзверили,
що да чинат на лоши етърви.
Па се двама сговорили
у Дунав да ги удават,
та от них да се отърват.
И така са бракя направили,
та са се от них отървали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012