* * *

Спор и клетви между етърви

Два са бракя яко живували,
живували, дружба друговали -
за нищо се бракя не скарали.
Па се двама бракя оженили,
довели са две кучки етърви
и веднък са бракя разделили,
парите със кантар мерили,
ливаге със тънки синджире,
нивите - нива със нива.
За нищо не са се скарали,
най-подир се скарали
за два ми сиви сокола
и за два коня хранени.
Иван на Стоян думаше:
- Брайно Стояне, Стояне,
ако два сокола разделим,
един за други че пукнат.
Ако два коньеве разделим,
един за друг че цвилат!
Ти земи, брайно, конете,
а я па, брайно, соколи
и пак не са се карали.
А пък пусти две лоши етърви -
през сред двори трапи изкопали,
у трапове Дунав навърнали,
да си белат това бело платно,
ем го белат, ем се лошо кълнат.
По-старата дума на младата:
- Да си родили девет мили сина,
от деветте един да остане
и он да е с девет люти рани!
По-младата дума на старата:
- Да си родиш една черка
и он слепа да е,
да я чуваш и да и се радваш!
Чудили се два рождени бракя,
що да чинат на лоши етърви -
какво са им двори прекопали,
и защо са Дунав навърнали?
Па се двама бракя зговорили
да удават две лоши етърви,
у Дунав да ги удават,
от беда да се отърват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012