* * *

Спор и клетви между етърви

Два са бракя яко живували,
живували бракя добрували,
от обич се с една вода мили,
от милост се с една кърпа трили.
По-стария дума на младия:
- Живувай, братче, да си живуваме,
дор не ни е макя оженила,
дор не ни е двама зацърнила.
Ка е рекъл, така е станало.
Кога ги е макя оженила,
довела е две кучки етърви.
Отишли са на Искър да перат,
скарали се за една бухалка,
ем се карат, люти клетви кълнат,
по-старата дума на по-младата:
- Я съм старата, моя е бухалката!
А младата дума на старата:
- Я съм млада, мене ми се пада!...
За това се бракя научили,
вързали ги на две срещни върби,
котел вода помежду ний турили -
да я гледат, вода да не пийнат,
докога си снахи омилеят,
докога си арно не продумат.
Се стояли етърви, мълчали -
изпукали уста за водица,
прекинали нозе от немощия,
па не са си благо продумали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012