* * *

Спор и клетви между етърви

Два су брайкя дружбу другували,
другували верно живували,
за нищо се брайкя не карали.
Ка се они двама оженили,
довели су две кучкье етърве.
Тъгай двори насред прекопали,
у прекопье Дунав навърнули.
Па, що беше по-стара етърва,
седнала е дома на прагове,
люто кълне и люто нарежда:
- Чуеш, моме, по-млада етърво,
да си родиш девет мили сина
свите девет на война да пратиш,
от деветте едън да се върне
и на ньега - деветдесе ране...
Та, що беше по-млада етърва,
седнала е дома на прагове,
люто кълне и люто нарежда:
- Чуеш моме, по-стара етърво,
да си родиш седъм миле черкье,
от седъмте една да остане
и она саката да остане,
додек жива - пужель да се влачи,
додек жива - мужа да не види!...
Послуша ги Господ от небото.
Кико рекли - тека и стануло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012