* * *

Спор и клетви между етърви

Два ми брата верно живували,
живували, па си сборували:
- Живуй, брате, да си живуваме,
додека сме си двата неженени!
Кога кье се ние ожениме,
ако се случат две добри етърви,
пак можеме да си живуваме;
ако ни се лоши кучки сгодат,
ние двата кье се разделиме,
наше братство кье си разтуриме!
Па си бракя много живували,
додека били двата неженети.
Кога са се бракя оженили,
жени им се кучки погодили,
та веднъг се бракя разделили -
раздалеко кукьи направили,
мегю кукьи вода си превели,
покрай вода върби насадили,
мегю върби търне и коприви,
да се често етърви не видят!...
Сретнали се еднъж у година,
сретнали се на чешма шарена,
сретнали се, веднъг се скарали,
се скарали и люто кълнали.
Па си вели по-стара етърва:
- Мори сестро, по-мала етърво,
ти да родиш девет мили кьерки,
да пораснат хубави девойки,
па да дойде ситна сипаница,
от деветте една да остане,
па и она да е бележита!
Па й вели по-мала етърва:
- Мори дадо, по-стара етърво,
ти да родиш девет мили сина,
да отраснат хубави юнаци,
да си почне една люта битка,
сите девет у бой да отидат,
от деветте един да се врати,
да донесе девет люти рани;
па да пойдеш гори и планини,
да обидиш села и градове,
да не можеш лек да му изнайдеш;
па да дойдеш на моята врата,
да ти дадам от моето платно,
що купимо къд се закачимо,
що сновамо, кога се кълнамо,
що белимо, кога се делимо,
та со него рани да превържеш,
та от него лек да му изнайдеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012