* * *

Спор и клетви между етърви

Павел и Петър, до два мили братя,
два са братя верно живели,
живели братя, другарували,
с една се вода измивали,
с една се кърпа избърсвали.
По-стар брата на по-млади вели:
- Живей, брайно, да си живеем,
живеем, дор ергенуваме,
па кога се ние оженим
и доведем две млади невести,
и две ще са кучки догодити,
нас ще, брайно, бързо раздвояват,
да раздвояват, брайно, да разделят.
А Павел му потийом говори:
- Мълчи, брайно, това не издумай,
от три села мартур ще хванем,
дор сме ние да се не делим,
дор сме живи да се не караме!
Ожени се Петър, добър юнак,
минало се три години време,
зажени се Павел, добър юнак,
зажени се Павел, ожени се,
почна Петър уилно да шета.
Павел му тийо говори:
- Таком Бога, по-младо братенце,
защо шеташ уилно по двори,
нямаме ли двори за шетане,
нямаме ли коне за язденеь
или нямаме пари за броене,
та ми шеташ уилно по двори?
А он си му потийом говори:
- Имаме си двори за шетане,
имаме си коне за яздене,
имаме си пари за броене,
нал искам младо да се делим!
Та се тогаз они разделили,
среди двори изкоп изкопаха,
в изкопа дуни насадиха,
у дуните Дунав навърнаха.
Две невести на Дунав перяха,
хем се перяха, хем се люто кълняха.
По-старата на по-младата вели:
- Големице, по-млада етърво,
дано родиш девет мили сина,
се да пораснат, големи да станат,
сите девет на война да идат,
от деветима един да се върне
и на него седемдесет рани,
седемдесет рани куршумлии,
още седем рани сачмалии;
па да ходиш лекове да търсиш,
да не можеш лекове да намериш,
па да дойдеш на моята врата,
та аз лекове на тебе да дам.
По-младата на по-старата вели:
- Големице, по-стара етърво,
дано родиш девет мили щерки,
се да раснат, големи да станат
и да станат моми за женитба,
па да дойде ситна сипаница,
сите девет наведнъж да хване,
от деветте една да остане
и на нея седемдесет рани,
седемдесет рани нишанлии;
па да ходиш от къща на къща,
па да дойдеш на моята къща,
да ми сакаш това бяло платно,
що го тъкахме, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме,
аз ще тебе платно да ти дам,
да превържеш тия люти рани!
Кат стояла чумата, слушала,
що се клели, все ги е стигнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012