* * *

Спор и клетви между етърви

Слънце ми е застанало
насред ясно небо,
та си гледа етървино чудо.
Тъкали това тънко платно,
такали го, си се карале,
кога го белиле и са се делиле.
Карали се етърви, карали и се клели,
от кавги са у двор прекоп изкопале,
прекоп изкопале, у прекоп са Дунав,
бре навеле, да не може
една при друга да идват.
Па е клела, клела по-малата:
- Ао, тизе големице, по-стара етърво,
да си родиш девет мили сина,
да родиш и да отгледаш,
всите девет у война да изпратиш,
всите девет от война да дойдат,
всите девет рани да донесат,
па да дойдеш, моме, ти при мене,
да ти дадем от тънкото платно,
дето го ткамо, кога се карамо,
дето го белиме, кога се делиме,
да превържеш девет люти рани,
и тогава рани да оздравею!
Па е клела по-старата:
- Ао тизе, по-малка етърво,
ти да родиш девет мили щерки,
да ги родиш и да ги отчуваш,
да ги гледаш, моме, и да ги ожениш,
всите девет по дете да роду,
всите девет вдовици да остану,
всите девет при тебе да се върну!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012