* * *

Спор и клетви между етърви

Два су брата много живевала:
- Живей, брате, двама да живимо,
док се, брале, несмо изженили.
Дойде време, та се изженише,
доведоше две кучке етърве.
Живували два дни и две ночи,
трекьи дън су кучу поделиле,
поделиле, с църдже преградиле.
Двете седле, па се закарале.
По-младата по-старуту клела:
- Бог те убил, мила етървице,
да отимаш девет мили сина,
да отимаш и да ги очуваш,
па да дойду размирне године,
свите девет у войску да пратиш,
оди девет едън да се върне
и он да е без руке, без ноге,
да ги водиш от село до село,
па да дойдеш я да га лекуем!
По-старата по-младуту клела:
- Бог те убил, мила етървице,
да отимаш девет миле черке,
да отимаш и да ги очуваш,
па да дойде църна сипаница,
свите девет, море, да засипе,
оди девет едну да извадиш,
и она да е без руке, без очи,
да гю водиш од село до село,
па да дойдеш я да го лекуем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012