* * *

Спор и клетви между етърви

Два са брата много живували,
двама брата - Павел и, бре, Петър.
Па си Павел на Петър говори:
- Живуй, братко, да си поживуйме,
додека сме млади, неженети -
че се ние, Петре, ожениме,
че се ние, братко, разделиме,
разделиме, върло намразиме!
Па говори нийна стара макя:
- Фала вазе, два мили синове,
айде да се млади изжените,
че я съм си върло остаряла,
та не можем дрехи да ви правим.
Па говора два нойни синове:
- Фала тебе, наша стара майко,
ти че ходиш моми да ни дириш!
Тогай стана нийна стара макя,
та се лепо она пременила,
па на сина дума продумуе:
- Фала тебе, Павле господарче,
стегнете ми коня дорелиа
и дайте ми пари за арченье!
Стегнал ю е Павел господаро,
стегнал ю е коня дорелиа,
па ю даде това чисто злато,
та тръгнала нийна стара макя,
та тръгнала девойки да дири.
Преминала села и градове,
па не може девойки да найде.
Па отишла у стара Сръбиа,
та намери две сръпски девойки.
Па си дойде на свои дворове,
па посбрала китени сватове,
та доведе две сръпски девойки
та ожени до два мили сина.
Сгодили се кучки усойници,
та почнали они да се карат;
и хванали бракя да се мраза,
та почнали тогай да се дела.
Делили са ньйви и ливади,
делили са със крина жълтици,
делили се, а се не карали.
Ка да дела два сиви сокола,
тогава се двата поскарали,
скарали се, върло намразили -
насред двори Дунав проведоха,
покрай Дунав дунки насадили,
ега да се бракя не видвая -
толкос са се върло намразили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012