* * *

Спор и клетви между етърви

Два са братя друговали,
друговали, верно живували -
за нищо се братя не скарали,
че се лани оженили,
довели две кучки етърви.
Равни двори на две прекопали,
у прекопка Дунав навърнали.
Та що беше по-стара етърва,
дома седи, дома на прагове,
люто кълне по-млада етърва:
- Чуй ти мене, по-млада етърво,
да народиш седем мили щерки -
от седемте една да остане
и на нея седемдесет люти рани!
Отговаря по-млада етърва:
- Чуй ти мене, по-стара етърво,
дано родиш девет мили сина -
деветте на война да изпратиш,
от деветте един да се върне
и на тего деветдесет люти рани
от куршум пронизани;
та да дойдеш на моята врата,
да посакаш от това бело платно,
де го тъкахме, кога се карахме -
да превържеш неговите рани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012