* * *

Спор и клетви между етърви

Два са братя дружба друговали,
един без друг не са вечеряли,
с една кърпа лице си бърсали,
по-стария брат на младия дума:
- Живей, брате, да се наживееме,
докато до ум си, брате, ергенуеме,
после като се, брате, ожениме,
и доведеме две кучки етърви,
те ще ни, братко, разделят!
Та се братя ожениха,
ожениха - зацърниха,
довели са две кучки етърви,
довели ги - скарали се,
дворове са насред разделили.
Та отишли на тихи бял Дунав,
да си белят това бяло платно.
Скараха се за златна пералка,
хем се карат, хем се люто кълнат.
По-старата на младата дума:
- Чуй ме мене, по-млада етърво,
да си родиш девет мили сина,
от деветте един да остане,
и той да дойде с деведесе люти рани.
И да дойдеш при мене да си сакаш,
да си сакаш това бяло платно,
с бяло платно рани да му вържеш,
това платно, що го тъкахме,
що го тъкахме, кога се караме,
и що го белихме, кога се делихме!
По-младата старата кълне:
- Да си родиш девет мили щерки,
всички на жътва да ходят,
от девет една да остане,
и тя да е с деведесе люти рани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012