* * *

Сокол пие вода на Вардар

Сокол пие от Вардарен вода,
с уста пие, с криле се мие.
Ем се мие, ем си люто кълне:
- Опустяли мойте дълги криле,
за тяй няма ни дърво, ни камък.
Най си има зелен, висок явор -
под явора мома Вардарянка.
Никой сокол не го съгледва,
съгледа го мома Вардарянка.
Тя сокола, тя му отговаря:
- Ой, соколе, ти, пиле шарено,
ще та питам - право да ми кажеш!
Кой ти злати крилца до раменца,
кой ти сребри крачка до каленца,
кой ти сади трендафил на глава?
Сокол Янка отговаря:
- Ей ти тебе, Янке, Вардарянка!
Аз си имам до три мили сестри.
Първата е у крала кралица -
тя ми злати крилца до раменца;
втората е от царя царица -
тя е осребрила крилца до раменца;
третата у кмета кметица -
тя ми сади трендафил у глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011