* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали,
цяла смъртна дружина,
горе ми на Маралово,
да ядат, холам, да пият,
и думат, и си хортуват.
Три пъти комбос хвърлили,
три пъти в една утрина,
все се Стоянум падаше
в Граматиково да иде,
кметът да си заколи.
Стоян Герджикум думаше:
- Герджиков, още Шиварев,
не бива, холам, не бива,
че е на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин брат!
Пък Герджиков му думаше:
- Станвай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме!
Той стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде,
на вуйчово се дюгене.
Като го видя вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче,
хайде във къщи да идем.
- Не бива, вуйчо, не бива,
че съм пратен за скоро,
мен ме прати Герджиков,
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябуваш.
Станали, та са тръгнали,
вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
до едно дърво високо,
седнали да си починат -
Стоян вуйча си заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011