* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина,
горе ми на Маралово
да ядат, холам, да пият,
да думат и хортуват.
Три пъти комбос хврърляли,
три пъти в една утрина,
все се Стояну падаше
в Граматиково да иде,
кмета да си заколи.
Стоян Герджиком думаше:
- Герджиком, още Шиварум,
не бива, холам, не бива,
че е на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, майчин брат!...
Пък Герджиком му думаше:
- Ставай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме!
Стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде,
на вуйчо си на дюкяна.
Като го видя вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояна, мое внуче,
хайде вкъщи да идем,
да сложим хляб да ядем.
- Не бива, вуйчо, не бива,
че съм пратен за скоро.
Мене ме прати Герджиков,
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябваш.
Станали, та са тръгнали,
вървяли, що са вървяли,
стигнали гора зелена.
До едно дърво високо,
седнали да отпочинат -
Стоян вуйчо си заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011