Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Цялата смъртна дружина

Горките, мале,
горките граматичани,
грозна ги беда бедили,
и си четата издали,
четата - Гирджиковата,
Шъфарувата дружина.
Турците халка сториха,
село Мързево оградиха,
да си четата изловят,
четата - Гирджиковата,
Шъфарувата дружина.
Шъфарят дума дружина:
- Дружино вярна, сговорна,
сваляйте дрехи юнашки,
надявайте дрехи бабешки,
вързвайте черни забрадки,
взимайте бели бъкрачета,
бягайте кой как може,
на ляса пушки ще турим,
аз ще на ляса легна,
мъртвец да ме сторите.
С бяла ме платка завийте,
турците мъртвец уважават,
халката ще си разминат,
до гробищата да стигнем.
И от там вярна дружина,
бягайте кой как може,
дружина ще си съберем,
горе ми на Миралово!
На Мираловската кория,
в Търновската мирия,
ялова крава изяли,
и варел жълта ракия.
Три пъти жребий теглили,
кой в Граматиково ще иде,
кой да убие Стоян,
Стоян, младият мухтарин,
и Иван, старият мидюрин.
Все се на Стоян падаше,
на Стояна - уникът им,
той в Граматиково да иде,
да им главите отреже.
И стана Стоян, отиде,
той на вуйчо си думаше:
- Вуйчо Стояне, Иване,
мене ме прати Гирджикът,
да ви главите отрежа,
на него да ги занеса!
А пък Стоян му думаше:
- Стояне, мое внуче,
не е ли язък за мене,
за мене, за мойта младост,
че имам жена повторна,
повторна жена - гъркиня,
и ми са дребни децата.
Не ли ти купих биволи,
не ли ти къща направих,
та ще ми главата отрежеш?
Ти кажи, холън, Гирджико:
"Я давам, холън, наддавам,
петдесет кила пшеница,
и петдесет кила учумена,
и девет бъла димии,
и девет бъла наче,
четата да се изхрани,
изхрани и облече -
само да ми глава остави!"
Стоян се назад повърна,
и на Гирджика думаше:
- Той дава, наддава,
петдесет кила пшеница,
петдесет кила ечемик
и девет бъла димии,
и девет бъла наче.
Тогаз се Дико обади:
- Бре, Дико, бре, джелепов,
язи се холън наимам,
главите да им отрежа,
в торба да ги донеса.
С попски се дрехи облече
и в Граматиково отиде,
право в дюкяня отиде
и на бакалче думаше:
- Димитре, младо бакалче,
извикай чорбаджиите,
мене ме прати владика,
поп в селото да стана,
че със тях да се разберем,
какъв юшерек ще дадат.
Кат чорбаджии дойдоха,
Дико на Стоян думаше:
- Стояне, още Иване,
я искам, холън, я искам,
да ме селото запомни,
кога съм се опопвал!
Пратете, холън, кехая
да извика, холън, гайдарджии,
гайдарджии, още даулджии,
голямо хоро да сторят,
мало и голямо излязат,
да си ги, холън, почерпя.
Цяло се село събрало,
голямо хоро сторили,
голям салавак станал.
Гайдата силно засвири,
даулът силно задумка,
Дико бакалче думаше:
- Димитре, младо бакалче,
ти налей мяра със вино,
да си хората почерпим,
та да ме мене запомнят!
Димитър вино налива
и си навънка излиза,
да си хората почерпи.
Дико на Стоян думаше:
- Ти ела, холън, в имишлъка,
да се насаме пазарим,
какъв юшерек ще дадеш.
Като в имишлъка влезли,
той му главата отряза
и си на врата повика:
- Ти ела, холън, Иване,
че Стоян не е съгласен.
Иван при него отиде
и на него глава отряза,
в конска ги торба той тури,
и през задна врата излезе,
и си гората набива.
Димитър му вино не стигна,
да си хората почерпи,
той в имишлъка отиде,
да си вино наточи,
и какво чудо да види,
двамата лежат заклани,
целите в кръв обляни,
и двамата, холън, без глави.
Димитър вънка излезе
и на селяни думаше:
- Селяни, холън, селяни,
какво е, холън, това чудо,
чорбаджиите са заклани,
и са без глави останали!
Едно се дете обади:
- Я видех, холън, я видех,
попът през задна врата излезе,
на рамо торба носеше,
торбата кръв му капеше...
Тогаз са хора разбрали,
че не е бил поп за селото,
ами е било комита.

 


Ново Паничарево, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011