* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина
горе ми на Маралово
да ядат, холам, да пият,
да думат и да хортуват.
Три пъти жребий фърлили,
три пъти в една утрина -
все се на Стоян падаше,
в Граматиково да иде,
кметът да си заколи.
Стоян Герджиков думаше:
- Не бива, холан, не бива,
че е на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин ми брат!
Пък Герджиков му думаше:
- Ставай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме!
Стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде
на вуйчови си дюкени;
като го видя вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче,
айде у къщи да пойдем,
да турим хляба да ядем.
Стоян на вуйчо си думаше:
- Не бива, вуйчо, не бива,
че я съм пратен за скоро -
мене ме прати Герджиков,
да дойдеш вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябваш.
Станали, та са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
до едно дърво високо,
седнали да си починат -
Стоян вуйчо си заколи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011