* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали
цяла смъртна дружина
горе ми на Моралово,
да ядат, холам, да пият
и думат, и хортуват.
Три пъти камсес фърлили,
три пъти в една сутрина,
все се Стояну падаше
в Граматиково да поде,
кмета да си заколи.
Стоян Герджиков думаше,
Герджиков, още Шиваров:
- Не бива, холан, не бива,
че е на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин брат!
Пък Герджиков му думаше:
- Станвай, Стояне, та върви,
че тебе те заколваме!
Той стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде,
на вуйчово си дюкянче.
Като го видя вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче,
хайде във къщи да дойдеш,
да турна хлябът да ядем!
- Не бива, вуйче, не бива,
че съм пратен за скоро.
Мене ме прати Герджиков,
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
че му трябуваш!
Станали, та са тръгнали,
вървяли, що са вървяли,
стигнали гора зелена,
до едно дърво високо,
седнали да отпочинат -
Стоян вуйчо си заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011