* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина
горе ми на Маралово, (2)
да ядат, холам, и пият,
и думат и хортуват.
Три пъти комбос фърлили,
три пъти в една утрина -
все се Стояну падаше (2)
в Граматиково да поде,
кметът да си заколи.
Стоян Герджику думаше:
- Герджиков, още Шиваров,
не бива, холам, не бива, (2)
че е на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин ми брат!
Пък Герджиков му думаше:
- Станвай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме!
Той стана Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде
на вуйчово си дюкянье.
Като го виде вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче, (2)
айде във къщи да подем,
да турим хлябът да ядем.
- Не бива, вуйчо, не бива,
че я съм пратен за скоро,
мене ме прати Герджиков, (2)
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябуваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011