* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Тоз Митьо, тоз дели Митьо,
Митьо ми кюпюклийчето.
Митьо по двора ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Двете си деца носеше
Кольо и Калинка, двечките.
Митьова мама думаше:
- Митьо бе, синко Митьо бе,
що по двора ходиш и плачеш?
Дали ти, Митьо, домъчня
за твоето булче хубаво,
дето го вчера погребахме?
Или ти Митьо домиля
за твоите двата близнака,
дето сираци останаха?
Митьо си мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа -
аз не ми, мамо, домъчня
за моята булка хубава,
нито ми, мамо, домиля
за моите дребни дечица!
Мъчно ми е, мамо, жално ми е,
вчера като минах през Сливен,
през Сливен града голяма,
пустите сербез турчуля,
колеха, мамо, и бесеха,
видни и не видни българи.
Най-много мамо колеха
атлийци и кашлакьовци.
И сред Сливен, мамо, висяха
тринайсет черни бесилки.
На дванадесето висяха
български сербез момчета,
тринайсетата черна бесилка
на нея надпис висеше:
"Тука ще Митьо обесят,
тоз Митьо, тоз дели Митьо,
тоз Митьо кюпюклийчето!"

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012