* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Този Митьо, този Дели Митьо,
Митьо ми, пикиплийчето.
Слънцето трепти да зайде,
Митьо се от Сливен завръща.
Митьо по двори ходеше,
алено конче водеше,
често към Сливен поглежда,
към Сливен, към балканите,
горещи сълзи ронеше.
Мама на Митьо думаше:
- Митьо льо, синко Митьо льо,
що ходиш тъжно по двори,
що рониш сълзи солени,
пари ли нямаш да харчиш?
Митьо мама си думаше:
- Лошо е в Сливен, грозно е,
Сливен е пълен с турци,
турците бесят българи,
на всеки сокак бесило.
И днеска, мамо, бесиха,
този Даню, този Хаджи Даню.

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012