* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Слънцето трепти, захожда,
Димитър Хюшкелийски
си от Сливен дойде
и си по двора ходеше,
и дребни сълзи ронеше.
Димитровата майчица,
тя си Димитра думаше:
- Защо си по двор ходиш
и си дребни сълзи рониш?
Да не те някой надлъга,
че не ти гледам децата,
децата, двата близнака?!
- Днеска съм в Сливена ходил
и аз съм чудо голямо видял.
На всяко дърво, майчице,
по двама души обесени.
Къде като Коруча отивах,
там си, майко, аз срещнах
арапче, черно апашче.
Тамо си, мамо, аз срещнах
Хаджи Медани от Хешлакево,
с неговите сина, дор девет.
И Димитър Инджексарлийски
с пет сина рожденни.
Карат ги мамо, карат ги,
карат да ги обесват...
Ази се назад повърнах,
до затвора, майко, отидох,
затвора пълен със хора,
все лични, мамо, българи.
Един по един, майко, ги викат,
викат ги да ги обесват.
Най-напред, мамо извикаха
Хаджи Медани от Хешлакево
с неговите сина дор девет.

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012