* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Митьо по двори ходеше,
хранено конче водеше,
дребни си сълзи събаря.
Мама на Митьо думаше:
- Митьо льо, дели Митьо льо,
защо си тъжен, кахърен?
Митьо на мама думаше:
- Мамо льо, стара майно льо,
днеска съм ходил във Сливен,
във Сливен, града голяма.
Когато, мамо, погледнах,
на всеки дирек и човек
висеше, мамо, обесен.
Сред чаршия черна бесилка,
млади момчета бесеха.
На бесилката седеше
Данго ми, Кашла кюфчето,
до него, мамо, седеше
неговата млада невяста,
със четири, мамо, момченца.
Тя се на пашата молеше:
"Пашо льо, пашо ефенди,
давам ти шиник със злато,
само ми Данго пуснете!"
Пашата дума Данговица:
"Ний няма да го отървем!"
И го на бесило прикачиха.
Като се въже залюля
черна се земя разигра.
Когато, мамо, идеха
три синджира черни робини.
Най-напред, мамо, вървеше,
Пеньо ми, инджексарлишки.
Пашата дума на Пеньо:
"Пеньо льо, инджексарлишки,
кой от вази, Пеньо, да върна?"
Пеньо пашата думаше:
"Нека Димитър да върнем,
че той е клети вдовец,
със четири малки дечица!"
Тогаз са Димитър върнали
и другите ги, мамо, обесиха.

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012