* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Тоз Митьо, тоз дели Митьо,
Митьо ми черкешлийчето!
Слънцето трепти, та зайде,
Митьо се от Сливен завръща.
Митьо по двори ходеше,
дребни ми сълзи ронеше,
често Балкана поглежда,
Балкана, холан, Сливенски.
Майка на Митьо думаше:
- Митьо ле, синко Митьо ле,
що по двор ходиш и плачеш?
Дали ти, Митьо, домъчня
за твойто булче хубаво,
дето е скоро умряло,
или за дребни дечица,
дали ги хубаво не гледам?
Митьо на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо,
хубаво ми децата ти гледаш,
ами правичко да кажа.
Днеска се от Сливен завърнах;
пустите турци заптии,
мойте другари хванаха,
хванаха и ги убиха.
За мене, мамо, питали:
"Тоз Митьо, тоз дели Митьо,
къде му й на Митьо къщата?"
И мене, мамо, ще хванат,
ще хванат, ще ме убият.
Докато Митьо издума,
турци са в двори влезнали.
Митьо си сабята взема;
като се наляво и дясно завъртя,
на турци глави изряза.

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012