* * *

В Сливен издигат бесилки за бунтовници

Митьо по двори ходеше,
по двор, по ситен калдаръм.
Тъжовен Митьо, кахърен...
Мама на Митьо думаше:
- Митьо ле, сине Митьо ле,
що по двор ходиш тъжовен,
тъжовен, Митьо, кахърен?
Дали ти, Митьо, домъчня,
за твойто булче хубаво?
Сега стават девет години,
от как е, Митьо, умряла...
Митьо на мама думаше:
- Мамо ле, мамо миличка,
снощи си дойдох, мамо ма,
от Сливена града голяма.
В Сливена града голяма,
много комити избесиха.
Най-напред, мамо, обесиха
хаджи ми Данчо, от Къшлакьоф,
като го, мамо, караха,
Сливена града ечеше
от Данчовите жалби големи.
Данчово булче хубаво,
с шиник злато залага,
дано си Данчо оттърве.
Нали са турци проклети,
те й парите вземаха
и пак си Данчо обесиха.
На по-подир, мамо, обесиха
Димитър Инджексарлийски,
с неговите трима сина.
Димитър турци думаше:
"Вий, турци, вий, друга вяра,
бесете, кого бесите,
само ми Кънчо оставете,
че Кънчо е много хубав!
От мома Кънчо по-хубав,
от булка Кънчо кайматлъ!"...

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012