* * *

Слънце гледа еврейска сватба

- Сънчева ясна огрева,
що толку рано огрея,
огрея, та не заодеш?
Та те кънея, кънея
овчарите от планина;
та те кънея, кънея
орачите от нивите;
та те кънея, кънея
косачите от ливади!
Сънчева вели, говори:
- Звездо ле, звездо Денице!
Да ме не кънат, не кънат
овчарите от планина;
да ме не кънат, не кънат
орачите от нивите;
да ме не кънат, не кънат
жътварите от полето;
да ме не кънат, не кънат
косачите от ливади.
С Бога заедно седеме,
големо чудо гледаме -
ерменин сватба правеше,
мила си сина женеше.
Та си канило, канило,
до девет села големи,
десето село - нийното.
Сите им девет дойдоха,
десето село - нийното.
Та си заклаха, заклаха,
педесет овци ялови,
пусто яденье не стига;
па си заклаха, заклаха,
шеесе кози перести,
пусто ядене не стига;
па си заклаха, заклаха,
до девет крави ялови,
пусто яденье не стига;
па си заклаха, заклаха
Стояна, мъжко детенце -
тогай яденье стигнало!
Майка го жално жалеше:
- Стояне, сине Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Татко го жално редеше:
- Стояне, сине Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Сестра го жално плачеше:
- Стояне, братче Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Снахи го жално плачеха:
- Стояне, бате Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Бракя го жално редеха:
- Стояне, братче Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо зелено
на братова ти сватбина!
Тетки го жално редеха:
- Стояне, море, Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Сичка го рода жалеше,
жалеше, жално редеше.
Жъти му свеки палеха,
тажен го тамян кадяха:
- Стояне, море, Стояне,
така ли ти е пишано,
да гинеш младо, зелено
на братова ти сватбина!
Сънчева ясна огрева!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011