* * *

Слънце гледа еврейска сватба

- Мори, слънчице, дете мале=,
мори, слънчице, дете малено,
оти не зайдеш отрано,
да не те кънат аргате,
аргатето по полето,
жътварите по жътвата?!
Слънце й вели, говори:
- Мале ле, стара маленце,
как да си зайда по-рано!
Голем съм сеир гледало -
евреи сватба чинеха,
заклая, мале, заклая
девет ми крави ялови,
месиха, мале, месиха
девет фурни чисти хляба,
точиха, мале, точиха
девет бочви руйно вино.
Ядоха, мале, и пиха
и па им гостба не стигна.
Хванаха, мале, хванаха
един ми сина на майка
и него, мале, заклаха.
Накараха, мале, накараха
сестри му съчки да сбират,
ем да сбират, ем да пеят;
майка му огън да вале,
ем да вале, ем да пее.
Накараха, мале, накараха
татко му ръжен да сече,
ем да сече, ем да свири.
И него го, мале, изядоха,
на майка му, мале, дадоха
десната плешка да яде.
И майка му го е сложила,
сложила у десна пазва:
"Бозай, синче Костадинче,
какво ми хвръкна от ръки,
като пиле соколово!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011