|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Слънце гледа еврейска сватба
- Слънчице, мило оченце,
оти ми зарана не зайдеш,
да те аргати не кълнат,
аргатите по полето,
косачите в ливадето?
Я слънчице хи говори:
- Майо льо, мила майчице,
та как зарана да зайда?
Еврея сватба правеше,
дребни дечица колеше,
та си сватба гостеше.
Та как му гостба не стигна,
ам закла, майо, ам закла
единчък сина на майка -
тога му гостба достигна.
Къде го, майо, колеше,
девет го сестри викаха,
студен кладенец извряло;
къде го, майо, викаха,
кървава река течеше;
къде му кости капеха,
честа кория изляла...
Та ми се жално нажалило
и не мога рано да зайда...
Либяхово, Неврокопско, дн. Илинден, Гоцеделчевско; жътварска
(СбНУ 36/1926, с. 29, № 70 - "Евреин деца коли на сватба").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|