* * *

Сирак изорава имане

За зла ми доде Великден,
Великден, празна неделя!
Лугье на конка пойдоа.
Уцанил са е Никола
у чича младо ратайче.
Никола доде от гора,
та си са бело премени,
та си на конка отиде.
Оди Никола, връна са -
у село хоро играе.
Никола дома не иде,
на ми са сапре на хоро,
на моми хоро да води,
с медни кавали да свири,
с момчета камик да мета.
Ете чича му че иде,
Чича Николу говоре:
- Чичово момче Николе,
язе сам не та уцанил
на моми хоро да водиш,
с медни кавали да свириш,
с момчета камик да меташ,
на сам та язе уцанил
и на Великден да ореш!
Николу жалба дожале,
та па си глава наведе,
та па си дома отиде:
съблече бела премена,
облече мурга премена,
па впрегна кола шарена,
та па на нива отиде.
Изора леха и друга,
прекара бразда зад друга,
на биволи са сапреха.
Стоян им тихо говоре:
- Биволи, брези ангеле,
я си и двама тръгнете,
я си и двама пукнете,
та дома да си отида,
с медни кавали да свира,
с момчета камик да метам!
Биволи са продумали:
- Николе, младо ратайче,
не щеме да си пукнеме,
но щеме да си тръгнеме:
тежко иманье запело,
бурило с тежко иманье,
не можем да го изкратим!
Па са тръгнали биволи,
изкрателе са бурило,
бурило с тежко иманье.
Никола го е закарал,
па си на хоро отиде,
на моми хоро да води,
с медни кавали да свири,
с момчета камик да мета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012