* * *

Сирак изорава имане

Начо ле, Начо сираче!
Останал Начо сираче,
без мама Начо, без тейно,
още на девет години.
Раснал ми Начо, пораснал
на дванадесет години.
Чудел се Начо, маял се -
какъв занаят да хваща.
Най-после Начо намислил,
че се аргатин пазарил
във турска вяра проклета,
не знаят делник, ни празник,
не знаят света неделя.
Дошло ми ден Великден,
всички на църква отиват,
Начо на къра отива,
на къра оран да оре
със тия серес биволи.
Пътя му беше край село,
пък той го стори сред село,
край черквата замина,
край черквата "Свети Димитър".
Като до черква отиде,
позапря Начо биволи,
заби тънка копраля,
че си във черква отиде,
във черква свещ да запали,
на Бога да се помоли.
Кога на нива отиде,
че пусна бразна дълбока,
кога за втора обърна -
орало му се закачи.
Чуди се Начо, мая се,
дали е камък ермия,
или е китук чилия.
Чуди се Начо, мая се,
какво да прави, да стори.
По-малък бивол продумал:
- Начо ле, клето сираче,
нито е камък ермия,
нито е китук чилия,
а най е казан алтъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012