* * *

Сирак изорава имане

Остана Васьо сираче,
от три дни Васьо без майка,
от девет дни без баща.
Дор три го вери гледаха,
та расте Васьо, порасте,
стана за работа кадърен.
Че ми се Васьо представи
в бейови, баш чорбаджи.
Че му купи, бе, серез биволи
и криво рало, и тънка копраля.
Че впрегна Васьо, Васьо ле,
че впрегна, серез биволи,
закачи криво рало,
че ми взе тънка копраля,
отиде оран да оре,
да оре черни угари,
да сее бяла пшеница.
Изкара бразда и повтори,
и на третата обърна,
ралото му се закачи,
биволите му запряха.
Чуди се Васьо, мае се
дали е кютюк челелия,
дали е камък тимеллия.
Малък му бивол продума:
- Васьо ле, клето сираче,
то не е кютюк челелия,
нито е камък тимеллия,
а най е кемер жълтици.
Васьо се чуди и мае,
кого да си повика;
дали на чичо си да каже,
или без да повика...
Малък му бивол пак продума:
- Васьо ле, клето сираче,
извикай, Васьо, на бея.
Васьо си бея извика,
че са парите извадили,
извадили и разделили,
по-много на Васьо дали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012