* * *

Сирак изорава имане

Остана Иванчо сираче
от три деня без майка,
от три недели без баща.
Расъл ми е Иванчо, пораснал
при бащин си брата Ивана,
станал ми е двайсет години.
Иванчо му калеска пристигна
от майчина кръщелница,
от майчина и от бащина -
да иде кум да кумува.
Иванчо дума чичо си:
- Чичо ле, чичо Иване,
мен ми калеска пристигна -
да ида кум да кумувам,
от майчина кръщелница,
от майчина и от бащина.
Чичо му Иван думаше:
- Иванчо, клето сираче,
тебе ти кумство не мяза,
а най ти мяза, Ивнчо,
да впрегнеш сиви биволи,
да ореш черни угари.
Иванчо жалба дожаля,
на клето сърце домиля,
че си Иванчо заплака,
че биволи сиви запрегна
и си на нива отиде,
черни угари да оре.
Първа си бразда обърна
и си втора започна,
ралото му казан закачи,
казана пълен с жълтици.
Иванчо в село отиде
и на чичо си думаше:
- Чичо ле, чичо Иване,
като си орях угари
ралото ми казан закачи,
казанът пълен с жълтици,
всичките ти ги дарявам,
а мене кумство разреши,
кумство да си кумувам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012