* * *

Сирак изорава имане

Остана Тодорчо сираче,
без майка Тодорчо, без баща,
няма кой да го погледне,
на школо да тръгне да върви,
няма кой да го издържа.
Че се ратайче пристави
в чичкови си Стоянови.
Дошел ми свети Великден,
всеки на хоро отива
и Тодорчо на хоро отиде.
Че се Тодорчо, бе, хванал
до две ми моми най-добри
и двете попски дъщери.
Отде го видял чичо му
и той си каил не станал,
той на Тодорча думаше:
- Я се от хорото да пуснеш,
за чирак празник, бе, няма,
право си в дома да идеш!
Упрегни руси биволи,
натвари рало глогаво,
че на нивата да идеш!
Бързо се от хоро той пуснал,
право в чичкови си отива,
запретна руси биволи
и на нивата си отиде.
Запрегна Тодорчо да оре,
нали му се рало закачи,
ще му се ралото изчупи,
чичко му ще го пребие.
Нали е Божа работа,
Караман бивол продума:
- Не бой се, не бой, Тодорчо,
я си ралото надигни,
медна бурийка изори.
Чуди се Тодорчо, чуди се,
как ще бурийка натвари.
- Я си колата претури,
па си бурийка натвари,
нарежи гюрлюк сякакъв
и си борийка зашуми.
Вечер биволи запряга
и покрай бащин двор минава
и си борийка изтваря
в бащини мази дълбоки.
Кола си в чичкови закарва
и си чираклък изкарва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012