* * *

Сирак изорава имане

Остана Диньо сираче,
без баща Диньо, със майка.
Чуди се, мая се майка му,
на какъв занаят да го научи.
Че го е дала майка му,
аргатче при Али бея.
Нали Али бе турчин,
той не знае празник кога е.
Че го Али изпратил,
на голям ден, на Великден,
на нива оран да оре.
Кога на нива отива,
сред село хоро играят,
все отбор млади другари.
Диньовите верни другари.
Те си на Диньо думаха:
- Къде бе, Диньо, отиваш,
на тоз ден, личен, Великден?
Диньо им нищо не каза,
дребни си сълзи пророни
и си на нива отиде.
Изора бразда, повтори,
че си се рало закачи.
Диньо с копраля разрови
и казан злато изровил.
Че си във село отиде,
на Али да се обади,
злато да си извадят.
Те са златото извадили
и на колата качили.
Турчин си Диньо ударил
и му главата отрязал,
да не го Диньо издаде,
че си е злато намерил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012