* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче,
без баща Начо, без майка,
че расти Начо, порасти,
под турци и под българи,
под трета вяра циганска.
Няма кой да го научи
да оре Начо, да копай,
не знае делник, ни празник,
кога е света неделя.
Станал е рано в неделя,
впрегнал е руси биволи,
зажегли жегли сребърни,
почнал е Начо да оре;
изкара брезна и друга,
руси му биволи легнаха,
легнаха, още ревнаха.
Сакар му бивол продума:
- Начо ле, клето сираче,
извади жегли сребърни,
днеска нива не се оре,
днеска е света неделя!...
Упрегни кола списани,
списани, телмидисани,
над село, бре, круша има,
под круша казан имане,
че си имане изкопай!
Начо си биволи изпрегна
и ги в колата упрегна,
тегли под круша голяма.
Че си казана изкопа;
мъчи се да го натовари,
не можа Начо, горкия.
Сакар му бивол помогна
и го на кола натовари...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012