* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче,
година Начо без майка,
на девет години без баща.
Че го чичо му вземал
и сираче изгледал
до дванайсет години.
На дванайстата година
чичо на Начо думаше:
- Начо бе, мили чичово,
я влез в тъмни домове,
изведи серес биволи
и закачи рало писано,
зацигли цигли сребърни
и ти на нива да отдеш,
черни угари да ореш!
Начо чичо си послуша.
Привлезе в тъмни домове,
изведе серес биволи
и закачи рало писано,
зацигли цигли сребърни.
Чуди се Начо, мае се,
как ще на нива да иде
на свят ден той, на Великден?!
Камбани жално биеха,
стари на черква отиваха
и млади си хоро играеха...
Чуди се Начо, мае се,
край хоро как ще да мине,
че му са гащи скъсани,
че му е ризата кирлива.
Нали бе горко сираче,
натрати калпак над очи,
поведе серес биволи
и край хоро Начо помина,
право на нива отиде.
Разбразни и бразда повтори,
те му биволи запряха.
Чуди се Начо и се мае,
що му биволи запряха
на свет ден Великден?!
Че той го Господ сумя,
че си орало издигна,
и под урало казан жълтици.
Чуди се Начо и се мае,
на кого Начо да каже.
Дали на чичо си да каже,
дали на бея да каже...
И той на бея показа,
че той го бея съжали
дето е горкия сираче
и ги двама разделили,
и му къща направи,
и той си Начо ожени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012