* * *

Сирак изорава имане

Останал Начо сираче, мари,
без майка Начо, без тейно,
без майка Начо, без тейно, мари,
няма си нийде никого.
Цени се Начо аргатче
у бега, у чорбаджията
за цали девет години,
за цали девет стотини.
И ходи Начо, работи,
и деня Начо, и нощя,
и делник Начо, и празник,
и на ден Начо, Великден.
Хората на черква отиват,
Начо на къра отива,
отива оран да оре,
хем въри Начо и плаче:
- Боже ле, мили Боже ле,
каква е тази работа,
хората на черква отиват,
пък я на къра отивам!
Кога на нива отиде,
забоде тънка копраля,
запрегна серез биволи,
че се към изток обърна
и се към Бога прекръсти,
и се на Бога помоли.
Па грабна тенка копраля,
подкара серез биволи,
изкара бразда, повтори,
ралото му се закачи.
Начо си запря биволи,
пак се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
дали е камък ярлия,
яли е китюк челия?
Малък му бивол продума:
- Той не я китюк челия
и не е камък ярлия,
я най е казан иманье.
Начо са Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
ако е халал иманье,
нагоре да си излезе.
Ако я харам иманье,
надолу да си потъне.
Не било харам иманье,
най било халал иманье,
казан нагоря излезе,
все ситни дребни жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012